Принципът на изолаторите от закалено стъкло

Някои усилватели са разположени нагоре по веригата на промотора, докато други са надолу по веригата, така че ефектът на изолатора не зависи от относителната му позиция спрямо промотора. Следователно причината за насочеността на ефекта на изолатора все още не е напълно разбрана. Понастоящем е установено, че два локуса влияят върху функцията на изолатора чрез транс-активиране. Генът S2J(Hw) кодира нуклеопротеин, който разпознава изолатори; изолаторът упражнява своя изолационен ефект едва след като се свърже с него. Когато този ген мутира, въпреки че изолаторът е вмъкнат в y локуса, изолиращият ефект се губи и y се експресира във всички тъкани. Другият локус е mod(mdg 4) и мутациите в този ген имат противоположен ефект на Su(Hw); всички тези мутанти засилват изолиращия ефект, правейки изолационния ефект на изолатора вече не насочен, а разширен, като по този начин блокира ефектите на подобрителите нагоре и надолу по веригата. Едно обяснение е, че Su(Hw) първо се свързва с ДНК на изолатора, придавайки на изолатора неговия изолиращ ефект. Когато mod(mdg4) се комбинира със Su(Hw), изолаторът губи своя изолационен ефект; когато mod(mdg4) се промени рязко, той не може да се комбинира със Su(Hw), като по този начин изолационният ефект на изолатора се засилва отново.